Здравейте, казвам се Ники, така ме кръсти моята малка приятелка Дани!

Всички наричат го Ники Белята -

прочут е с това в махалата.

Послушен да бъде все обещава,

а пък с белите си миг не престава.

Вчера, например, пуснал в комина

бялата котка на леля Калина.

Котката цялата станала черна,

защото така била по - модерна!

Данито боцнал с остра карфица,

размазал на пода своята пица,

купата с мляко излял на килима,
счупил прозорец в студената зима...
Неуморен е Ники в белята,
всеки го хока във махалата:
-Стига си правил бели, човече,
няма да стигнеш с тях надалече!

А това е моята приятелка Ани!

Аз съм внучката на баба

и ми викат Ани.
Казват, че съм много слаба,
всеки иска да ме храни.

Мама ми приготвя чая,
баба дава ми колбас.
Татко иска да призная,
че съм още гладна аз.

Вечно с грижи ме обсаждат,
Не разбират, че досаждат.
Устни стискам, не рева,
но боли ме пак глава.

Аз не искам зарад тях
да се тъпча, като мях,
че на слон да заприличам,
ако във игра не тичам!

Хайде с мен да се разходим!

Ле-ле колко е високо тук на дървото!!!!!!!!
Не можете да ме хванете хи-хи!